Постинг
13.01.2010 09:30 -
ЕПИЗОД
Автор: halon
Категория: Хоби
Прочетен: 818 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2010 23:40
Прочетен: 818 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 19.01.2010 23:40
Иван Иванович Сусанин / това е същото историческо лице , което пожертва своя живот за царя и впоследствие беше възпято чрез операта на Глинка / , влезе в една руска кръчма и когато седна на масата си поръча говежда пържола . Докато стопанинът печеше пържолата Иван Иванович захапа брадата си със заби и се замисли - такъв му беше навикат .
Минаха тридесет и пет минути време и стопанинът донесе на Иван Иванович говеждата пържола върху кръгла дъсчица .
Иван Иванович беше гладен и по обичая на онова време хвана пържолата с две ръце и започна да я яде . Но бързайки да утоли глада си , Иван Иванович така алчно се нахвърли върху говеждата пържола , че забрави да извади от устата си брадата и изяде говеждата пържола с парче от своята брада .
Ето тук точно стана неприятността , защото не мина и четвърт час и в стомаха на Иван Иванович започнаха силни колики .
Иван Иванович скочи от масата и се хвърли към двора .Стопанинът викна на Иван Иванович :
- Зри како брада твоя ест дрипа !
Но Иван Иванович не му обръщаше никакво внимание .
Тогава седящят наблизо болярин Ковшегуб удари с юмрук по масата и извика :
- Кто ест сей ?
А стопанинът , ниско кланяики се , отговори на болярина :
- Сие ест наший патриот Иван Иванович Сусарин .
- Ето как ! - каза болярина , допивайки чашата си .
- Не желаете ли рибка ? - попита стопанинът .
- Бегай при бика ! - викна боляринат и замери стопанина с каната . Каната изсвистя покрай стопанската глава , излетя през прозореца на двора и фрасна през зъбите седящя като орел Иван Иванович . Иван Иванович се хвана с рака за бузата и се гатна на една страна.
Стопанинът излезе на двора и видя Сусанин , лежащ неподвижно на земята .
Стопанинът се приближи и надникна в лицето му . Сусанин втренчено гледаше стопанина .
- Тъй , значит , ти ест жив ? - попита стопанинът .
- Жив , само уплашен що с още нящо ударят - каза Сусанин .
- Не - каза стопанинът - не уплашся . Това тебе боляринат Ковшегуб едва не уби , а сега той отиваеся .
- Слава тебе , Боже ! - каза Иван Сусанин , вдигайки се от земята . Аз съм человек храбрии , само дето напусто живот жертва не ща . Ето , ничком до земята чаках какво ще стане по - нататък . Само да се беше случило нещо , аз по корем до самата Елдирина слобода бих допълзял ... Гледай как бузата разкъса , бащице ! Половин брада отнесе !
- Това на тебе и преди си беше така - каза стопанинът .
- Как така и преди ? - извика патриотат Сусанин . По твоему , аз така , с кичур брада ли сам ходел ?
- Ходил си - каза стопанинът .
- Ах ти , пофлеч ! - проговори Иван Сусанин .
Стопанинът присви очи и замахвайки , с все сила тресна Сусанин по ухото . Патриотат Сусанин рухна на земята и примря .
- Ето ти ! Ти си пофлеч ! - каза стопанинът и се прибра в кръчмата .
Няколко минути време Сусанин лежа на земята и се вслушваше , но не чуваше нищо подозрително , приповдигна глава и се огледа . На двора нямаше никого , ако не се считаше свинята , която , изтърсила се от коритото , се търкаляше сега в кaлната локва .
Иван Сусанин , оглеждайки се , се добра до портата . Портата за щастие бе отворена и патриотат Иван Сусанин , извивайки се по земята като червей , запълзя в посока на Елдирината свобода.
Ето един епизод от живота на знаменитото историческо лице , което жертва своя живот в името на царя и впоследствие възпято в операта на Глинка .
By Д . Хармс
Минаха тридесет и пет минути време и стопанинът донесе на Иван Иванович говеждата пържола върху кръгла дъсчица .
Иван Иванович беше гладен и по обичая на онова време хвана пържолата с две ръце и започна да я яде . Но бързайки да утоли глада си , Иван Иванович така алчно се нахвърли върху говеждата пържола , че забрави да извади от устата си брадата и изяде говеждата пържола с парче от своята брада .
Ето тук точно стана неприятността , защото не мина и четвърт час и в стомаха на Иван Иванович започнаха силни колики .
Иван Иванович скочи от масата и се хвърли към двора .Стопанинът викна на Иван Иванович :
- Зри како брада твоя ест дрипа !
Но Иван Иванович не му обръщаше никакво внимание .
Тогава седящят наблизо болярин Ковшегуб удари с юмрук по масата и извика :
- Кто ест сей ?
А стопанинът , ниско кланяики се , отговори на болярина :
- Сие ест наший патриот Иван Иванович Сусарин .
- Ето как ! - каза болярина , допивайки чашата си .
- Не желаете ли рибка ? - попита стопанинът .
- Бегай при бика ! - викна боляринат и замери стопанина с каната . Каната изсвистя покрай стопанската глава , излетя през прозореца на двора и фрасна през зъбите седящя като орел Иван Иванович . Иван Иванович се хвана с рака за бузата и се гатна на една страна.
Стопанинът излезе на двора и видя Сусанин , лежащ неподвижно на земята .
Стопанинът се приближи и надникна в лицето му . Сусанин втренчено гледаше стопанина .
- Тъй , значит , ти ест жив ? - попита стопанинът .
- Жив , само уплашен що с още нящо ударят - каза Сусанин .
- Не - каза стопанинът - не уплашся . Това тебе боляринат Ковшегуб едва не уби , а сега той отиваеся .
- Слава тебе , Боже ! - каза Иван Сусанин , вдигайки се от земята . Аз съм человек храбрии , само дето напусто живот жертва не ща . Ето , ничком до земята чаках какво ще стане по - нататък . Само да се беше случило нещо , аз по корем до самата Елдирина слобода бих допълзял ... Гледай как бузата разкъса , бащице ! Половин брада отнесе !
- Това на тебе и преди си беше така - каза стопанинът .
- Как така и преди ? - извика патриотат Сусанин . По твоему , аз така , с кичур брада ли сам ходел ?
- Ходил си - каза стопанинът .
- Ах ти , пофлеч ! - проговори Иван Сусанин .
Стопанинът присви очи и замахвайки , с все сила тресна Сусанин по ухото . Патриотат Сусанин рухна на земята и примря .
- Ето ти ! Ти си пофлеч ! - каза стопанинът и се прибра в кръчмата .
Няколко минути време Сусанин лежа на земята и се вслушваше , но не чуваше нищо подозрително , приповдигна глава и се огледа . На двора нямаше никого , ако не се считаше свинята , която , изтърсила се от коритото , се търкаляше сега в кaлната локва .
Иван Сусанин , оглеждайки се , се добра до портата . Портата за щастие бе отворена и патриотат Иван Сусанин , извивайки се по земята като червей , запълзя в посока на Елдирината свобода.
Ето един епизод от живота на знаменитото историческо лице , което жертва своя живот в името на царя и впоследствие възпято в операта на Глинка .
By Д . Хармс
Много ме натъжи този епизод...Накара ме да се замисля за понятия, като саможертва с цената На какво? Или противоречието на главния герой с неговия свят ..Много силно въздействие..Благодаря ти Halon!
цитирайA az se zamisliam Miaa , dali i dnes ne sreshtame podobni " patrioti " ...
Pozdravi
цитирайPozdravi
Точно за псевдо патриотите вчера мислих?
И ми се плачеше...но те са най- добре.Те винаги изпъкват и винаги се уреждат в живота...Halon !
цитирайИ ми се плачеше...но те са най- добре.Те винаги изпъкват и винаги се уреждат в живота...Halon !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.