Постинг
26.01.2010 12:22 -
НОСТАЛГИЯ
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век .
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.
Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря.
Нямахме компютри, 3Д игри, компактдискове, ДЖИ-ес-ем-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме е-мейл на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Източник : венеция.блогхуб.org by elfiana
Хубаво беше в онези години..Имаше свобода,не свободия и хората живееха спокойно.
цитирайПо- искрени и по- добри бяхме...Halon!
Когато губим по- малко от истинските радости, в живота си и когато ги пренебрегваме , загубваме lвсеки път частица от себе си...
Няма нищо по- хубаво от естествените неща в живота ни!
цитирайКогато губим по- малко от истинските радости, в живота си и когато ги пренебрегваме , загубваме lвсеки път частица от себе си...
Няма нищо по- хубаво от естествените неща в живота ни!
Сега ,за разлика от тогава си имаме почти всичко ,погледнато материално , но явно ни липсва нещо от онези времена,което едва ли някога ще се върне.Казвам " едва ли " , защото човек не бива да казва " никога " ,както казват хората.
цитирайТака е .
Естествените неща са винаги истински,неподправени,без фалш и маска.
цитирайЕстествените неща са винаги истински,неподправени,без фалш и маска.
Аз пък помня само, че беше супер яко детство. И нямахме грижи.....
цитирайTaka si beshe! Igraehme , hodehme na kino , topkata , priqtelite!Pozdrav za teb . Sega si mi po-blisyk ot komshiqta , deto e vrata do vrata, zastoto s teb se rasbirame!
цитирайХе,хе,хе....Благодаря ти .
Това за комшията ми хареса и го приемам като шега.Приятелствата са добро нещо .
цитирайТова за комшията ми хареса и го приемам като шега.Приятелствата са добро нещо .
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
