Постинг
01.02.2010 08:08 -
ДВОЙНИЦИ
Мистериозна " болест " превзема умовете на физически здрави мъже и жени, обявиха американски психиатри.
Все повече хора се " разболяват " от синдрома на двойниците. Той не е психиатрично заболяване или просто психическо състояние, обяснимо от медицината. При всички пациенти историята му се развива по един и същ начин.
В един хубав ден те се събуждат с мисълта, че някой е подменил близките и приятелите им. Двойниците носят дрехите на оригиналите, говорят с техния глас, дори маниерите им са същите. Те обаче не са истински. Те са копия.
Тази убеденост не е параноидна или шизофренична. Напротив, след " прозрението ", че близките са подменени, действията са строго логични и последователни. Пишат се жалби до полицията, правят се опити " натрапниците " да се прогонят, и най-накрая, когато " копията " се опитат да ги затворят в лудница, " болните " сами идват при нас с молба за помощ. Голямa част от тях имат по няколко образования, добър бизнес и
стабилнi
до този момент семейства" , разказва психиатърката от Манхатън Керъл Берман, клиничен инструктор в Медицински център на Нюйоркския университет.
Нищо и никой не може да убеди покосения от странните илюзии, че съпругът, любимата, детето, бащата или майката са истински, а не " клонинги " на автентичните му роднини. В 97% от случаите " заболелият " няма психиатрични отклонения и по здравен картон е умствено съвършено здрав.
Феноменалното " прозрение " за подмяната се нарича синдрома на Капграс.
Носи името на френския психиатър Жан Мари Жозеф Капграс, който през 1923 г. описал невероятните премеждия на мадам М.
Жената настоявала, че цялото й семейство е сменено с чужденци - копия на истинските близки. Французойката не искала да спи в една стая с мъжа си, който според нея бил многократно подменян с дубли. Копията се различавали по интонация и жестове, а разликите в сексуалните им фантазии били фрапиращи.
Развилите " Капграс " обитават виртуална реалност. В нея познатите лица от миналото са само маски, с които са се преоблекли чужди същности. Те са двойници, клонинги.
В САЩ живеят хиляди с този проблем, а ежедневието им е най-често ад, от който няма как да избягат ", убеден е Клиф Пикоувър, молекулярен био-физик и биохимик от Ню Йорк.
В отделни случаи покосените от " Капграс " се съмняват дори и в собствената си идентичност.
37-годишен архитект се убожда с игла по рамото в кабинета на д-р Берман, за да си докаже, че самият той не е копие на себе си. Мъжът обяснил на психиатърката колко трудно му е сутрин да се познае в огледалото.
"Проблемът с огледалата е още по-необясним - коментира Берман. - Усещат себе си нормално до момента, в който не се погледнат. А от другата страна, по техни думи, ги гледа непознат.
" Причините за
подобни илюзии
могат да бъдат най-различни неврологични, emoziонални, психиатрични, включително шизофрения, Алцхаймер, мозъчни травми, инсулти.
Теориите са толкова много, колкото са и разновидностите на синдрома, но засега стройно научно обяснение няма. Не е открито и адекватно лечение, а и психиатрите не знаят какво точно да лекуват. Особено при онези 97% " заболели ", които нямат ментални увреждания.
Общото при всички, развили " Капграс ", е че се високоинтелигентни, свръхчувствителни и имат ясно съзнание за това, което се slucvа със сетивата им. Никой от тях
не смята, че е болен .
Синдромът е просто по-крайна форма на възприятие на света и хората, които познаваме или с които живеем.
Когато близък или приятел ни измами, си казваме: това не е той, не е възможно да е той. Усетим ли двуличие и лъжа, в нас се включват абсолютно същите механизми на отрицание, каквито и при " Капграс ". Той ни учи, че собствените ни идентичности не са неизменни. Променяме се всеки миг ", обобщава психиатърът и неврологът Тод Фейнберг от медицинския университет " Алберт Айнщайн " , Бронкс , Ню Йорк.
Крадците на тела
" Кой сте вие ? " -попита тя. Непознатият носеше панталоните на мъжа й, обувките му, дори и ризата беше същата.
Знаеше твърде много за нея. Беше негово копие, но го издаваха малките детайли... ".
Това са редове от професионалните дневници на д-р Берман. Нейният подход е да прави " очна ставка " между пациентите си и " двойниците ", подменили оригиналите. Като всеки психиатър Берман изписва антипсихотици и хоспитализира по-тежките случаи.
Според нея синдромът е реакция, при която отхвърляме себе си или любимите същества, за да не бъде " Аз-ът " или " Те " натоварвани с негативни emoziи, и да се разрешат вътрешни конфликти. Не е напълно убедена в хипотезата си и прави уговорката, че дори и тя може да се окаже невярна.
" Имаше един филм на ужасите от 1956 г. - " Инвазията на крадците на тела ".
Нещо средно между научна фантастика и трилър. Действието се развива в приятното градче Санта Мира, Калифорния. Местният доктор Майлс Бенел разбира, че една от пациентките му мисли своя чичо за някой друг. Жената усещала как през очите му я гледа чужденец, някаква зла сила.
Бенел не е особено впечатлен и забравя историята. Съвсем скоро при него се изсипва половината град, оплаквайки се от същото - някой е подменил техните годеници, деца, близки и съседи.
Докторът осъзнава бързо, че Санта Мира е завладяна от нашественици - точни копия на истинските й жители...
Ето какво чувстват и хората със синдрома Капграс. Но докато актьорите от филма са знаели, че играят роля и всичко свършва с финалните надписи, пациентите ни не могат да избягат от ежедневния си ад ", разяснява Берман.
Синдромът на Капграс в съда
" Тя не е жена ми, а аз съм невинен ! , заяви в съда на 5 септември 2007 г. Тони Росато, бивш водещ от нощното шоу на ЙВС " Събота вечер ".
Росато е обвинен в системен тормоз над жена си Лея. Зад решетките е от май 2005 г. Тогава се оплакал в полицията, че съпругата и дъщеря му са сменени с двойници. Последвал арест. " Снимките от сватбата ни доказват измамата. От тях става ясно, че жената, която се представя за моя съпруга, прилича на нея, но всъщност не е тя ", пише Росато до най-добрия си приятел -актьорът Дерек Макграт, месец след задържането си.
" Работя с него от години, той е добър човек. На сцената се шегуваше, че е страж на светлината. Двамата подготвяхме комедииното тв шоу " Вторият град ". Идвам на всяко съдебно заседание, за да му давам кураж ", споделя Макграт.
Заключението на психиатрите е, че шоуменът е развил синдрома Капграс и затова не разпознава близките си. Адвокатът Даниел Бродски пледира невменяемост и призовава съда да го освободи от наказателна отговорност. Според съдия Гордън Томпсън от Върховния съд на Кингстън, Онтарио, актьорът е съзнавал какво причинява на семейството си и не е невменяем.
Докато чака присъдата Росато продължава да е убеден, че в дома му живеят копия на истинската Лея и малката му дъщеря.
Скок в паралелен свят
Друг уникален синдром носи името на швейцарския философ Чарлз Боне.
През 1760 г. той описва как слепият му дядо " виждал " фантомни птици и сгради.
Феноменът се наблюдава при хора с отслабващо зрение или напълно слепи, които " прескачали " в непознати светове.
Зрящите-Боне, както ги наричат, разказват за мънички човечета, странни създания, светлини, дори цели градове с техните улици, градинки и къщи, изплували от мъглата на слепотата им. Посени пейзажи с поляни, дракони, ангели от светлина, цветя, водоскоци и чудни животни.
" Хората-Боне сякаш преминават в друга реалност. Синдромът не е свързан с психични отклонения. Ето защо за някои изследователи виденията са халюцинации. Има и такива учени, според които състоянието е подобно на медиумично свързване с паралелни вселени“, обясняват от Кралския национален институт на слепите, Лондон.
За съжаление синдромът е слабо изследван, а и реално не се знае до каква степен е разпространен. Причината е банална - " Боне " се страхуват да не им бъде поставена друга диагноза - че са луди.
Лечение няма, тъй като медицината не е наясно кои са причините за " халюцинациите " и доколко те са нереални.
" Neobiasnimoto ..."
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
