Постинг
01.07.2010 16:45 -
ЗА МЪРЗЕЛА
Заетите хора често са най-мързеливите.
Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите.
Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещаме често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си.
Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане на телевизия, с риболов, играят футбол или ходят по магазините.
Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела ?
Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “ Алчните хора са лоши хора ”.
Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри ?
- Какво искаш да ти купя ? – Да не мислиш, че сме направени от пари ? Или смяташ, че парите растат по дърветата ? Ние не сме богати, както знаеш.
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имате съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
-" Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш " – повтаря всекидневно съседът.
Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки.
-" Правя го за малките " – заявява с мъченически тон той.
Мързелът на ума, който твърди: “ Не мога да си го позволя ”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
- Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
- 0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
- Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“ Не мога да си го позволя ” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия.
“ Как мога да си го позволя ? ” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите.
Проблемът, който усещаме днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност.
Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “ Не мога да имам това. ” Или пък: “ Не мога да си го позволя. ”
И така, как да се преборим с мързела ? Отговорът е: с малко алчност.
Да вземем играта “ Какво ще ми донесе това ? ” Човекът пита :
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност ? Или :
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече ?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая ?
Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,нито прогрес.
Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетиме, че избягваме нещо, което би трябвало да направиме, просто трябва да си зададем въпроса: “ Какво ще ми донесе това ? ”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “ Уолстрийт ”:
" Алчността е добро нещо ”.
Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
-" Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите. " / Елинор Рузвелт /
Робърт Кииосаки
Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите.
Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещаме често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си.
Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане на телевизия, с риболов, играят футбол или ходят по магазините.
Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела ?
Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “ Алчните хора са лоши хора ”.
Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри ?
- Какво искаш да ти купя ? – Да не мислиш, че сме направени от пари ? Или смяташ, че парите растат по дърветата ? Ние не сме богати, както знаеш.
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имате съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
-" Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш " – повтаря всекидневно съседът.
Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки.
-" Правя го за малките " – заявява с мъченически тон той.
Мързелът на ума, който твърди: “ Не мога да си го позволя ”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
- Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
- 0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
- Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“ Не мога да си го позволя ” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия.
“ Как мога да си го позволя ? ” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите.
Проблемът, който усещаме днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност.
Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “ Не мога да имам това. ” Или пък: “ Не мога да си го позволя. ”
И така, как да се преборим с мързела ? Отговорът е: с малко алчност.
Да вземем играта “ Какво ще ми донесе това ? ” Човекът пита :
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност ? Или :
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече ?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая ?
Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,нито прогрес.
Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетиме, че избягваме нещо, което би трябвало да направиме, просто трябва да си зададем въпроса: “ Какво ще ми донесе това ? ”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “ Уолстрийт ”:
" Алчността е добро нещо ”.
Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
-" Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите. " / Елинор Рузвелт /
Робърт Кииосаки
Човешките емоции и качества на Земята
Защо в България бизнеса умира преди да с...
Любовта и Лудостта
Защо в България бизнеса умира преди да с...
Любовта и Лудостта
1.
анонимен -
Задачка за автора:
01.07.2010 16:57
01.07.2010 16:57
Безработен съм, дългогодишния ми трудов стаж няма да ми стигне, за да се пенсионирам, и малкото спестени пари пазя за евентуално закупуване на недостигащия стаж. А искам да си купя хубав селски имот. Какво би ме посъветвал да направя, за да не казвам - не мога да си го позволя?
цитирайДобър въпрос...
Решение на проблем винаги има.Още не сте пенсиониран,тоест,в трудоспособна възраст сте.Един вариант с отиването ви в чужбина да берете грозде или бадеми само за есента ще е добро решение поне като начало.А,създавайки си връзки и познанства там,ще можете впоследствие да отидете отново и да съберете бързо необходимата сума за желания от Вас имот.Не е толкова трудно,колкото изглежда.
Малко кураж и воля и ...само напред.
цитирайРешение на проблем винаги има.Още не сте пенсиониран,тоест,в трудоспособна възраст сте.Един вариант с отиването ви в чужбина да берете грозде или бадеми само за есента ще е добро решение поне като начало.А,създавайки си връзки и познанства там,ще можете впоследствие да отидете отново и да съберете бързо необходимата сума за желания от Вас имот.Не е толкова трудно,колкото изглежда.
Малко кураж и воля и ...само напред.
3.
анонимен -
Благодаря!
01.07.2010 19:38
01.07.2010 19:38
Не очаквах отговор, честно да си кажа. Идеята не е лоша. Дори ми е минавало през ума преди години. За жалост, здравето ми не е много добро. Моят организъм не се съобразява с пенсионната реформа, а понятието *трудоспособна възраст* е доста различно за различните хора. А и бегъл преглед на обявите за работа показва, че хора клонящи към 60 не са желани за подобни дейности. Така,че - това е положението. Или, както казваше мой познат - едно е теорията и практиката, а действителността е съвсем друго. Бъди жив и здрав.
цитирайРазбирам затрудненията ви.
Може тогава да помислите върху варианта да се " кооперирате " с ваш близък роднина или приятел за селския имот и така по-лесно ще го закупите като времето и начина му на ползване ще определите между вас,с договор или на " честна дума ".Но,това е само един вариант вповече.Решението си зависи само от Вас.
Благодаря за пожеланията и от своя страна ви ги връщам двойно...
Лека вечер.
цитирайМоже тогава да помислите върху варианта да се " кооперирате " с ваш близък роднина или приятел за селския имот и така по-лесно ще го закупите като времето и начина му на ползване ще определите между вас,с договор или на " честна дума ".Но,това е само един вариант вповече.Решението си зависи само от Вас.
Благодаря за пожеланията и от своя страна ви ги връщам двойно...
Лека вечер.
5.
анонимен -
здравей
01.07.2010 21:53
01.07.2010 21:53
дда... малко алчност никак не е излишна... тя ни тласка да вървим напред с мисъл и сърце, който го има де ...
цитирай....хареса ми коментара ти...прав си,наистина,че трябва и сърце за това ,хе,хе....
цитирай
7.
анонимен -
Поздрави
01.07.2010 22:57
01.07.2010 22:57
от Neo_06 ......А ти как си с мързела......
цитирайАми,тъй-като напоследък не се преуморявам чак толкова,тоест,мързелувам,то излиза според статията,че работя,хе,хе....Не съм чак толкова зает с работа....
А кога нео_06 ще излезе от анонимност и ще си регистрира блог ?
Поздрави и на теб...
цитирайА кога нео_06 ще излезе от анонимност и ще си регистрира блог ?
Поздрави и на теб...
Като чета нещо такова, си правя сравнение: Къде съм аз? И...май почнах този коментар, за да се похваля: от 1 месец имам кола. На 63 години съм, 20 години не съм карала, но си купих една старичка като мен количка. Всичките си спестявания дадох. Бях ги събрала ако се случи нещо с майка, да имам някой лев, но като гледам, тя е още добре. Докато това "се случи", ще събера пак. Та...излиза, че не съм от най-мързеливите.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
" Мързелат на ума,който твърди : Не мога да си го позволя !, предизвиква изгубването на войната вътре в нас."
Поздравления,защото ти си спечелила една вътрешна война със себе си.От друга страна, така се вижда,че не може да се говори за мързел при теб.
Възрастта е много относително понятие.От коментара ти разбирам,че имаш младежки дух.Позволявам си да ти пожелая никога да не го губиш този дух...
А за мама още от днес започваш нови спестявания,нали.
Усмивки...
P.S. Честито за колата.С удоволствие да си я ползваш...
цитирайПоздравления,защото ти си спечелила една вътрешна война със себе си.От друга страна, така се вижда,че не може да се говори за мързел при теб.
Възрастта е много относително понятие.От коментара ти разбирам,че имаш младежки дух.Позволявам си да ти пожелая никога да не го губиш този дух...
А за мама още от днес започваш нови спестявания,нали.
Усмивки...
P.S. Честито за колата.С удоволствие да си я ползваш...
11.
анонимен -
Духът
02.07.2010 22:22
02.07.2010 22:22
....тази движеща сила в нас - мързелът - безразличие към всичко и всички около нас... поне аз мисля така. Който има дух не се предава, върви напред и постига целта си .....а мързела убива... Но при едно условие - ако всичко се прави от сърце и с любов ........ПОЗДРАВИ .... от NEO
цитирайАми , и така може да се каже и мисли,но същността на постинга е малко по-различна.Инак,добре казано от теб за духа и мързела.
И кога ще се регистрираш в блога НЕО ?
Предполагам,че ще пишеш интерестни постинги...
Лека вечер.
цитирайИ кога ще се регистрираш в блога НЕО ?
Предполагам,че ще пишеш интерестни постинги...
Лека вечер.
13.
анонимен -
Не бързам
02.07.2010 23:55
02.07.2010 23:55
за никъде...Може би това е част от мързела...Лека и на теб.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
