Слушай, дъще :  казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце .
  Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
   Ето какво си мислех, дъще. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се приготвяше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си взела ключа. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлила някакви свои неща на пода.
   На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията.
Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: „ Довиждане, татко ! “ . А аз се намръщих и отвърнах: „ Какво си се прегърбила ! “
   Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичила на земята. Беше си скъсала чорапките. Засрамих те пред приятелките ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сама да ги купуваш, ще внимаваш повече.
   Представяш ли си дъще, един баща да каже такова нещо !
   Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа ? 
Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснала, и ти спря на вратата. „ Какво искаш ? “ – кисело попитах аз.
 Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна.
Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
  Дъще, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът ? 
Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
   Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко другo загуби за мен значение тази вечер, дъще. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук !
   Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрала тези неща, ако ти ги кажа, когато си будна. Но утре ще бъда истински татко !  Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: „ Тя е само дете – едно малко дете ! “
   Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, дъще, сгушила се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничка. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

     Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта.
      " Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко “.

                                                             Дейл Карнег

Да приятелю, особено децата имат нужда от нашето разбиране, любов.........май ние самите не разбираме , колко е важно всичко това......Да показваме колко много ги обичаме......защото всичко това остава много трайни следи в техните чисти души........Сърдечни поздрави!:)))

Потънали в забързаното ежедневие,в грижи и проблеми,често пропускаме да покажем любовта си към най-милите ни същества...а те не искат чак толкова много от нас,макар да сме за тях целият свят...
Поздрави и на теб,приятелко.

най-ценният капитал за децата ни... Да ги приемаме такива, каквито са... И да ги обичаме!...
Благодаря за хубавата тема! Нека по-често се замисляме за стойностните неща в живота ни...

...по-често и по възможност - всеки ден.
Лека вечер anastasiia...

Браво човече !!!!
И не че се хваля, но защото в моето детство много ми е спестявана обич,
и много ми е липсвала, сега аз не пропускам подходящия повод да кажа или покажа на сина ми- че го обичам.

Поздрави !

Хубаво е,че миналото те е научило сега да бъдеш добра и любяща майка...и това съвсем не е хвалба.Разбирам те...
Усмихната вечер ти желая.

просто се прави на много зает... понякога....Децата ни - ние проектираме самите нас в тях, затова нека се обичаме, нека сме добри и разбиращи и може би те ще станат по-добри от нас.Затова не се срамувайте да ги целунете когато ви се прииска... ПОЗДРАВИ за хубавия постинг...

Наистина е така...
Поздрави и на теб.