Постинг
16.07.2010 19:18 -
СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ...
На всеки от нас се е случвало да си намери “късметче” – било то загубена обеца, било то една-две стотинки или дори лев и прочие.
Обикновено човек се радва на късмета си и без много да му мисли взема намерената дреболия. А и защо не ? Та нима с две стотинки може да ощети някого ?
Различно стоят нещата, обаче, когато става въпрос за голяма сума пари. Не всеки може с лека ръка да си прибере в джоба хиляда лева при положение, че загубата на тези пари, вероятно е предизвикала нечие страдание. Тук вече решението не е толкова лесно. Човека е поставен пред дилемата дали да вземе парите или не.
Изборът е неизбежен. Едни биха прибрали намереното с усмивка на лице, а други биха тръгнали да търсят начин да го върнат на притежателя му. И двете страни си имат своите плюсове и минуси. Всеки си има своите мотиви, всеки си е прав сам за себе си, всеки трябва да понася последствията от избора си…
А справедлив ли е този избор ?
Дали човек не проявява пристрастие в преценките и действията си ?
Когато човек реши да вземе за себе си намерените хиляда лева, той е воден от стремежа си да удовлетвори собствените си потребности, да се облагодетелства. Такъв човек поставя личните си интереси над тези на общността. Той действа користно. Той е егоист.
Неговият избор демонстрира предусловен морал, тъй като личната изгода е основният мотив за действията му. Той следва максимата: Щом като едно действие е полезно, то то е добро действие. Прибирането на тези пари е полезно за него и той смята, че постъпката му е напълно правилна. Не допуска мисли като например, че последиците за загубилият парите човек може да са изключително неприятни – това може да са били последните му спестявания и докато намерилият ги ги харчи на ляво и дясно, той да тъне в мизерия.
Егоистът предпочита да не разсъждава така. На него му е по-лесно да приеме, че тези хиляда лева са били на някой с по-лекомислено отношение към парите, щом като така ги губи, и смята, че е по-справедливо да ги запази за себе си, при положение, че има по-голяма нужда от тях, а и освен това си е чисто негов късмет намирането им.
Стефан Цвайг е казал: “По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото, когато си нещастен”. Нищо не ни гарантира, обаче, че ние имаме по-голяма нужда от тези пари, отколкото другия човек.
Тази постъпка не е справедлива, тъй като явно е проявено пристрастие в преценката. По този начин се нарушават гражданските права на човека – правото на собственост, правото да се разпореждаш със собствеността си, правото на справедливост, правото на сигурност… Сигурност, че като загубиш нещо, то ще ти бъде върнато. Така е по закон.
А когато законът не се спазва и има фактически нанесена вреда, то това действие е правонарушение. Извършителят му носи и вина, тъй като той е вменяем (приемаме, че е) и има наличие на умисъл – да се облагодетелства, пък било то и на чужд гръб.
Така че, освен всичко друго, това действие е и престъпление. Присвояването на нещо чуждо е наказуемо.
Човекът, избрал другата алтернатива – да върне парите, е воден от ценностни мотиви : честност, справедливост, добро…
Той дава преимущество на обществено значимото. Той има автономен морал. Лакордер е казал: “Справедлив и честен човек е този, който мери своето право със своя дълг”. А този човек действа по дълг , т.е. от уважение към закона, който гласи: “ Чл.88. Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде в общинския (районния) съвет или в кметството ” – закон за собствеността.
“ Вещта ” в нашия случай са хиляда лева – парите също са собственост. Такава максима – винаги да се спазва стриктно закона, може да стане всеобща. Такъв човек има априори разум.
Когато човек следва една максима по дълг, то той е свободно, автономно същество – независимо от външни фактори, от собствени ирационални мотиви, от конкретните резултати и прочие. Този човек е безкористен – той не преследва лични интереси, което го прави нравствена личност.
Постъпката му може да послужи за пример в обществото, може да подтикне хората да следват неговата максима, да спазват законите.
Имаше един такъв случай с беден железпътен работник от селце в северна България, баща на две деца, който при редовен преглед на жп линията намира разпръснати пари, равняващи се на около сто негови заплати.
Той ги събира в един чувал и без да се замисли ги предава в полицията. Когато медиите го провъзгласиха за герой, а останалите хора за глупак, той заяви, че нито за миг не се е поколебал и че не съжалява за нищо.
След вдигналият се шум, му връчиха един часовник и някаква смешна сума.
Човекът каза, че просто иска да бъде честен ! Ако всички хора бяха като него, ако всички хора спазваха законите, престъпността нямаше да е на такова ниво в наши дни.
chetivo
Обикновено човек се радва на късмета си и без много да му мисли взема намерената дреболия. А и защо не ? Та нима с две стотинки може да ощети някого ?
Различно стоят нещата, обаче, когато става въпрос за голяма сума пари. Не всеки може с лека ръка да си прибере в джоба хиляда лева при положение, че загубата на тези пари, вероятно е предизвикала нечие страдание. Тук вече решението не е толкова лесно. Човека е поставен пред дилемата дали да вземе парите или не.
Изборът е неизбежен. Едни биха прибрали намереното с усмивка на лице, а други биха тръгнали да търсят начин да го върнат на притежателя му. И двете страни си имат своите плюсове и минуси. Всеки си има своите мотиви, всеки си е прав сам за себе си, всеки трябва да понася последствията от избора си…
А справедлив ли е този избор ?
Дали човек не проявява пристрастие в преценките и действията си ?
Когато човек реши да вземе за себе си намерените хиляда лева, той е воден от стремежа си да удовлетвори собствените си потребности, да се облагодетелства. Такъв човек поставя личните си интереси над тези на общността. Той действа користно. Той е егоист.
Неговият избор демонстрира предусловен морал, тъй като личната изгода е основният мотив за действията му. Той следва максимата: Щом като едно действие е полезно, то то е добро действие. Прибирането на тези пари е полезно за него и той смята, че постъпката му е напълно правилна. Не допуска мисли като например, че последиците за загубилият парите човек може да са изключително неприятни – това може да са били последните му спестявания и докато намерилият ги ги харчи на ляво и дясно, той да тъне в мизерия.
Егоистът предпочита да не разсъждава така. На него му е по-лесно да приеме, че тези хиляда лева са били на някой с по-лекомислено отношение към парите, щом като така ги губи, и смята, че е по-справедливо да ги запази за себе си, при положение, че има по-голяма нужда от тях, а и освен това си е чисто негов късмет намирането им.
Стефан Цвайг е казал: “По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото, когато си нещастен”. Нищо не ни гарантира, обаче, че ние имаме по-голяма нужда от тези пари, отколкото другия човек.
Тази постъпка не е справедлива, тъй като явно е проявено пристрастие в преценката. По този начин се нарушават гражданските права на човека – правото на собственост, правото да се разпореждаш със собствеността си, правото на справедливост, правото на сигурност… Сигурност, че като загубиш нещо, то ще ти бъде върнато. Така е по закон.
А когато законът не се спазва и има фактически нанесена вреда, то това действие е правонарушение. Извършителят му носи и вина, тъй като той е вменяем (приемаме, че е) и има наличие на умисъл – да се облагодетелства, пък било то и на чужд гръб.
Така че, освен всичко друго, това действие е и престъпление. Присвояването на нещо чуждо е наказуемо.
Човекът, избрал другата алтернатива – да върне парите, е воден от ценностни мотиви : честност, справедливост, добро…
Той дава преимущество на обществено значимото. Той има автономен морал. Лакордер е казал: “Справедлив и честен човек е този, който мери своето право със своя дълг”. А този човек действа по дълг , т.е. от уважение към закона, който гласи: “ Чл.88. Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде в общинския (районния) съвет или в кметството ” – закон за собствеността.
“ Вещта ” в нашия случай са хиляда лева – парите също са собственост. Такава максима – винаги да се спазва стриктно закона, може да стане всеобща. Такъв човек има априори разум.
Когато човек следва една максима по дълг, то той е свободно, автономно същество – независимо от външни фактори, от собствени ирационални мотиви, от конкретните резултати и прочие. Този човек е безкористен – той не преследва лични интереси, което го прави нравствена личност.
Постъпката му може да послужи за пример в обществото, може да подтикне хората да следват неговата максима, да спазват законите.
Имаше един такъв случай с беден железпътен работник от селце в северна България, баща на две деца, който при редовен преглед на жп линията намира разпръснати пари, равняващи се на около сто негови заплати.
Той ги събира в един чувал и без да се замисли ги предава в полицията. Когато медиите го провъзгласиха за герой, а останалите хора за глупак, той заяви, че нито за миг не се е поколебал и че не съжалява за нищо.
След вдигналият се шум, му връчиха един часовник и някаква смешна сума.
Човекът каза, че просто иска да бъде честен ! Ако всички хора бяха като него, ако всички хора спазваха законите, престъпността нямаше да е на такова ниво в наши дни.
chetivo
Нравственото учение на Дънов
Ако човек е произлязъл от маймуната, тог...
ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН
Ако човек е произлязъл от маймуната, тог...
ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН
halon,аз съм за Робин Худ....е това време е било готино...парите от богатите - директно на бедните се раздават..но за да избягам от нездравословната романтика тази вечер.........ще разчитам на късмета си --да намеря малко парички ,както си вървя по улицата....пък може и да почерпя..........ох, пак ще прочета твоите писания тук.....лека..
цитирайАми да,наистина....по онова време хората дори не е трябвало да ходят на работа , защото добрият Робин Худ им е раздавал всеки месец от парите на богатите....нещо като днешните пощальони,които изплащат пенсии по домовете...само дето днес богатите си държат парите в банки,а там както се знае има камери и охрана...
Пожелавам ти да си намериш " късметче ",но то да е такова,че да не се налага да го връщаш...
Изпращам ти усмивки...
цитирайПожелавам ти да си намериш " късметче ",но то да е такова,че да не се налага да го връщаш...
Изпращам ти усмивки...
"...толкова, че дане се налага да го връщаш..." И...колко е то? Ако са 10 стотинки, няма да ги върне; ако са 1000 лева, аааа! Ще трябва да ги върне. А 500лв? А 250; а 125; 120 и т.н.???
цитирайХе,хе,хе , vandela007 , не " ТОЛКОВА " написах в коментар към shaffi , а " ТАКОВА " късметче , тоест - да не е свързано с пари...ама ти си помисли какво ще да е то,хе,хе....
Усмивки....
цитирайУсмивки....
....и подсказванията не са за препоръчване,ама като не мога да се стърпя...и ще подскажа....aaaa.....четирилистна детелина...xmm...
цитирай
6.
анонимен -
на какво ли е....
18.07.2010 00:02
18.07.2010 00:02
днес едно птиченце ми пусна от небето едно.... хммм...едно ако де ....на лицето...това на какво е....на късмет или чисто и просто осирване от горе.....може би защото не гледам много по тревите....а какво ще кажете вие много разбиращите от късмети
цитирайХем с очила гладам!
Прекрасен ден на всички!
:)))
цитирайПрекрасен ден на всички!
:)))
Направил си великолепна интерпретация на значими факти.Поздравления!:)))
цитирай
9.
анонимен -
здравей halon
19.07.2010 19:46
19.07.2010 19:46
така е- светът щеше да е по-добър и справедлив ако законите се спазваха от всички
цитирай
10.
анонимен -
rodi me .....
20.07.2010 21:55
20.07.2010 21:55
mamo s kysmet pa me hvyrli na smet.....koito go ima - ima, koito ne, da se nadiava.......Pozdravi na vsichki, koito se nadiavat....
цитирай
11.
анонимен -
Ami.......
21.07.2010 23:56
21.07.2010 23:56
halon написа:
....и подсказванията не са за препоръчване,ама като не мога да се стърпя...и ще подскажа....хмммм.....четирилистна детелина....аааааа,...видяхте ли...
Vidiahme..... halon.....
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
