Постинг
05.05.2011 19:42 -
НЯКОГА И СЕГА
Автор: halon
Категория: История
Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2011 20:08
Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 05.05.2011 20:08
Криминална история от 1898г.
Видинската полиция през 1898 година
Обири в града.
Преди няколко дена се разгледва във Видинския окръжен съд едно углавно дело по обвинението на четири момчета; едното от Пирот, другото от Битоля, третото от Троян и четвъртото от Велес. Нам прави впечатление обяснението на подсъдимите, че те са се събрали от четирите краища на България да крадат в нашия град, защото видинската полиция била проста.
Ние ще прибавим, че същата полиция е и крайно немарлива. Много пъти сме казвали, че нейното съществуване се забелязва и то в доста внушителен състав само при пристигането на параходите и в празднични дни из чаршията. Бдителността й да не се отварят в такива дни дюкяните би удовлетворила и най-взискателния англичанин. Но дойде ли работата до бдителността й над поведението на безделниците и крадците пази пълно пасувание.
Ето един доста крупен факт за потвърждение на това: в главната – Цар Александрова улица, Омер Ефенди държи дюкян с галантерийски стоки. Няколко професионални обирачи на дюкяни са хвърлили око върху този дюкян и става вече няколко пъти как са го обирали. Случи се един такъв опит и онзи ден в сряда часа 9 вечерта. Двама крадци минават през двора на аптекаря Розсипала или през двора на г-жа Александридис – факта още не установен – и дохождат в двора на дюкяна на Омер Ефенди; отварят прозореца на задната стаичка и запалват свещ, за да им се види при трошенето на прозореца или дувара. Нощния пазвантин съглежда светлината и помислюва, че е пожар и удря на тревога. Щом го чули крадцитe, единия от тях се изкачва на покрива на дюкяна и търтва да бяга по керемидите към покрива на аптеката. Събравшето се на тревога множество го съглежда и няколко души се спускат да го хванат. Поручик Максимов, който тоже се случи там, праща за стражари, но такива не се явяват. Хасан Ефенди Молла Азисов отива сам в полицейското управление, но не намира там никого.
Тогаз гражданите сами блокират входовете и няколко души се опътиха към тавана на аптекаря Розсипала, за да хванат крадеца. Чак тогава и то след цели ѕ часа се явиха двама стражари и с помощта на едно турче хванаха крадеца, който се беше скрил зад баджата. В това време се явиха и полицейските пристави, както винаги важни и благоволиха да изслушат рапортите за случившето се. За неизлишно считаме да прибавим, че без съдействието на члена при тукашния съд д-р Тодорова мъчно можеше да се улови крадеца.
..........................................................................................................................
И още за дивите нрави : Нападение.
На 19ий(януари 1899) вечерта в нашия град е станало едно грозно нападение върху личността на един чиновник от тукашната Земеделческа каса, Витанов.
Последният бил у дома си и се приготвял да си легне. В това време се спира пред къщата му един файтон. Съобщава му се, че го викали някои лица на улицата. Той излиза и като приближава до файтона, седящите вътре лица, които той не успял да познае му казали да се качи с тях във файтона, защото го викал контрол6ора на касата. Той повярвал на думите им, но щом се качил почнали се удряния с дърва по главата му. Той захванал да се пази с ръцете, но после те продължавали да падат и върху ръцете му. В това време файтона карал с една голяма сила.
Най-после той успява да скочи от файтона, пада на земята и с това се спасява от ръцете на своите нападатели. Констатирани са били върху ръцете и главата на г-н Витанова доста значителни наранявания. Пайтонджията е хванат и задържан в полицията. Той указъл на лицата, които са били във файтона.
Неговите показания се схождат с показанията на пазвантина, който се намирал близко до файтона и можал да забележи лицата в него. Това е едно много печално явление.
Види се, че още за дълго време у нас няма да се изкоренът дивите нрави. Какви са тия постоянни нападенния и засади? Няма ли нашето общество да се стресне и да се погнуси от тех, да признае най-сетне, че не е тоя пътя на получаванието на удовлетворение?
..........................................................................................................................
Видин, разположен на река Дунав, има вековно минало. През I век той е завладян от римляните, които изграждат здрава каменна крепост, наречена Бонония.
През Българското средновековие българите назовават Бонония - Бъдин, а от XI век- Бдин. Бъдин става център на обширна област комитат. Местните управители издигат укрепление - жилище, наречено по-късно от населението "Баба Вида". В него управляват силни князе, а през втората половина от XIV век той се издига като столица на царство.
През османското владичество Видин е център на област санджак, а от 1837 до 1864 г. - на вилает. След 1690 г. турците изграждат каменната крепост Калето в града. В него властва Осман Пазвантооглу (1795 - 1807), който издържа на три обсади на централната армия.
В продължение на едно хилядолетие Видин е важен административен, военен, търговски, духовен и културен център в Северозападна България и съседните земи. Градът го владеят Византия (1003 - 1202), Сърбия (1292), Унгария (1365 - 1369), Австрия (1689 - 1690) и Османската империя (1396 - 1878).
След освобождението от турско владичество Видин става център на губерния, окръг, околия, а днес е областен град.
Видинчани се гордеят със своя древен град, с неговото богато културно историческо наследство. Сред многобройните свидетели от миналото се налага замъкът "Баба Вида" - стожер на българщината.
.................................Използвани са материали от Vidin Online.............................
Преди няколко дена се разгледва във Видинския окръжен съд едно углавно дело по обвинението на четири момчета; едното от Пирот, другото от Битоля, третото от Троян и четвъртото от Велес. Нам прави впечатление обяснението на подсъдимите, че те са се събрали от четирите краища на България да крадат в нашия град, защото видинската полиция била проста.
Ние ще прибавим, че същата полиция е и крайно немарлива. Много пъти сме казвали, че нейното съществуване се забелязва и то в доста внушителен състав само при пристигането на параходите и в празднични дни из чаршията. Бдителността й да не се отварят в такива дни дюкяните би удовлетворила и най-взискателния англичанин. Но дойде ли работата до бдителността й над поведението на безделниците и крадците пази пълно пасувание.
Ето един доста крупен факт за потвърждение на това: в главната – Цар Александрова улица, Омер Ефенди държи дюкян с галантерийски стоки. Няколко професионални обирачи на дюкяни са хвърлили око върху този дюкян и става вече няколко пъти как са го обирали. Случи се един такъв опит и онзи ден в сряда часа 9 вечерта. Двама крадци минават през двора на аптекаря Розсипала или през двора на г-жа Александридис – факта още не установен – и дохождат в двора на дюкяна на Омер Ефенди; отварят прозореца на задната стаичка и запалват свещ, за да им се види при трошенето на прозореца или дувара. Нощния пазвантин съглежда светлината и помислюва, че е пожар и удря на тревога. Щом го чули крадцитe, единия от тях се изкачва на покрива на дюкяна и търтва да бяга по керемидите към покрива на аптеката. Събравшето се на тревога множество го съглежда и няколко души се спускат да го хванат. Поручик Максимов, който тоже се случи там, праща за стражари, но такива не се явяват. Хасан Ефенди Молла Азисов отива сам в полицейското управление, но не намира там никого.
Тогаз гражданите сами блокират входовете и няколко души се опътиха към тавана на аптекаря Розсипала, за да хванат крадеца. Чак тогава и то след цели ѕ часа се явиха двама стражари и с помощта на едно турче хванаха крадеца, който се беше скрил зад баджата. В това време се явиха и полицейските пристави, както винаги важни и благоволиха да изслушат рапортите за случившето се. За неизлишно считаме да прибавим, че без съдействието на члена при тукашния съд д-р Тодорова мъчно можеше да се улови крадеца.
..........................................................................................................................
И още за дивите нрави : Нападение.
На 19ий(януари 1899) вечерта в нашия град е станало едно грозно нападение върху личността на един чиновник от тукашната Земеделческа каса, Витанов.
Последният бил у дома си и се приготвял да си легне. В това време се спира пред къщата му един файтон. Съобщава му се, че го викали някои лица на улицата. Той излиза и като приближава до файтона, седящите вътре лица, които той не успял да познае му казали да се качи с тях във файтона, защото го викал контрол6ора на касата. Той повярвал на думите им, но щом се качил почнали се удряния с дърва по главата му. Той захванал да се пази с ръцете, но после те продължавали да падат и върху ръцете му. В това време файтона карал с една голяма сила.
Най-после той успява да скочи от файтона, пада на земята и с това се спасява от ръцете на своите нападатели. Констатирани са били върху ръцете и главата на г-н Витанова доста значителни наранявания. Пайтонджията е хванат и задържан в полицията. Той указъл на лицата, които са били във файтона.
Неговите показания се схождат с показанията на пазвантина, който се намирал близко до файтона и можал да забележи лицата в него. Това е едно много печално явление.
Види се, че още за дълго време у нас няма да се изкоренът дивите нрави. Какви са тия постоянни нападенния и засади? Няма ли нашето общество да се стресне и да се погнуси от тех, да признае най-сетне, че не е тоя пътя на получаванието на удовлетворение?
..........................................................................................................................
Видин, разположен на река Дунав, има вековно минало. През I век той е завладян от римляните, които изграждат здрава каменна крепост, наречена Бонония.
През Българското средновековие българите назовават Бонония - Бъдин, а от XI век- Бдин. Бъдин става център на обширна област комитат. Местните управители издигат укрепление - жилище, наречено по-късно от населението "Баба Вида". В него управляват силни князе, а през втората половина от XIV век той се издига като столица на царство.
През османското владичество Видин е център на област санджак, а от 1837 до 1864 г. - на вилает. След 1690 г. турците изграждат каменната крепост Калето в града. В него властва Осман Пазвантооглу (1795 - 1807), който издържа на три обсади на централната армия.
В продължение на едно хилядолетие Видин е важен административен, военен, търговски, духовен и културен център в Северозападна България и съседните земи. Градът го владеят Византия (1003 - 1202), Сърбия (1292), Унгария (1365 - 1369), Австрия (1689 - 1690) и Османската империя (1396 - 1878).
След освобождението от турско владичество Видин става център на губерния, окръг, околия, а днес е областен град.
Видинчани се гордеят със своя древен град, с неговото богато културно историческо наследство. Сред многобройните свидетели от миналото се налага замъкът "Баба Вида" - стожер на българщината.
.................................Използвани са материали от Vidin Online.............................
Кратка история на Чехия
5 мита за котките: Не падат по гръб, има...
Покръстването – началото на древнобългар...
5 мита за котките: Не падат по гръб, има...
Покръстването – началото на древнобългар...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.