Кафенето е порокът на виенчанина.
  Във Виена има малко алкохолици и още по-малко морфинисти, но много хиляди пристрастени към кафенето.
  В кафенето времето отлита. Там се играят карти и билярд, четат се вестници, изпушва се цигара, бъбри се, пишат се писма, срещат се хора, толкова интересни, че никога не бихме ги поканили в дома си.
   Когато във Виена искат да опишат пренебрежително някой познат, казват:   познат от кафенето.
  В кафенето се бяга от семейството, от жените, подир жените...
      Кафенето е клубът на виенчанина - идеален клуб без статути, без афери, без съд на честта.  
  Всеки може да влезе направо от улицата. Вратата на кафенето е отворена за съдбата -  и тя може да пристигне всеки момент:   - Мъжът, който внася обрат в живота  - за добро или за зло  - прелъстителят, благодетелят, мъжът с големите сделки, който неочаквано дава някому шанс; защото сделки във Виена се правят в кафенето, както в Италия или в Ориента.
  Когато съпругата упреква мъжа си, че пропилява цялото си време в кафенето, той въздъхва и отговаря: " В кафенето работя повече отколкото някой в собствения си дюкян. "
        Това не трябва, но може и да бъде истина .





                                                                                                                     Net.bg

Кафенето във Виена е, като "спасителен остров" за човека!
Винаги можеш да отидеш и да намериш това, което търсиш или да почувстваш
необходимостта да останеш сам със себе си!

Така е.
Би било хубаво във всеки квартал да си имаме по едно такова " виенско " кафене.Но,това го казвам от мъжка позиция,не знам дали жените ще са съгласни,хе,хе...

Нали знаеш, че имам слабост към теб, Halon! Напълно си прав:))))
С обич и уважение!

Никoй не е безкрайно силен miaa. Понякога сме слаби,но нали затова сме хора,а не богове.
Усмивки за теб.