Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2010 20:08 - КЛЮЧ КЪМ НЕВЕРОЯТНО МОГЪЩЕСТВО
Автор: halon Категория: Хоби   
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове:
4



   Със стотици легенди е обвита една от най-великите християнски реликви – Копието, което прекъснало мъченията на Спасителя върху кръста.
 То притежава невероятна, приказна и затова неземна енергия и с течение на хилядолетия си остава символ на могъществото и силата. Имало е много имена – Копие на Съдбата, Копието на Властта, Святото копие, Копието на Лонгин, Копието на Свети Маврикий. Но така или иначе, и простите селяни, и монарсите се стремели да притежават това оръжие, за да получат власт над времето и напълно да завоюват света.
   Така се случило, че през тази многовековна гонитба на съдбата самото Копие станало притча в езиците. И вече никой не може достоверно да твърди, че е видял истинското Копие на Съдбата.
     Много философи и учени са склонни да твърдят, че на човека никога не е съдено да познае истината за битието. И около него тайните обрастват с все нови и нови загадки, колкото повече човек постига и разбира.
 Но това, което никога няма да се измени във Вселената, е желанието на човека напълно да я завоюва. Да бъде властелин, владетел на света, най-добрият от добрите, единствен.
   Сега в различни църкви по света се пазят няколко реликви, които се считат за Копието на Съдбата. Но то ли е , така си и остава загадка. Защото не е изучена докрай самата история на съдбоносното Копие…
   Има материално свидетелство, че раната на Христос е била нанесена именно от Копието на Лонгин.
 Това е известната Торинска плащеница – лененото платно, в което завили тялото на Спасителя след разпятието. На жълтобелият фон с кървав цвят са запечатани очертанията на лика Му и фигурите със следите от раните Му.
  Експерт–криминалистите, изучавали Плащеницата, установили, че загърнатият с тъканта човек е получил рана от копие с размер 4,5 см между ребрата. Според медиците копието е пронизало плеврата, белият дроб и е повредило сърцето.
  На плащеницата се е отпечатало петно кръв. Тя е текла, когато пронизаният се е намирал във вертикално положение.
   Известното Копие на Лонгин избавя Спасителя от мъките. А кръвта Христова му дава магическа сила
      Научният сътрудник на Ермитажа професор Борис Сапунов казва: „ Такава рана може да бъде нанесена от триъгълно копие с дължина примерно един метър и половина. Изчислено е като се изхожда от размерите на кръста, височината на Голготският хълм и местоположението на раната. Освен това, според мнението на познавачи на древните оръжия, съдбоносният удар не е могъл да бъде нанесен с дългото и тежко пехотинско копие („хаста“) или кавалерийско копие („пилум“). Следата е от копие тип „лонхе“, което се използвало от легионерите във военните гарнизони. А както е известно от Евангелието, войниците осъществили екзекуцията, са били легионери.
   Съществува версия, според която копието е изковано за свои тайни цели от третият първосвещеник Юдейски, син на първосвещеника Елеазар и внук на Аарон, маг и кабалист Финеес. Активен обществен деятел, който собственоръчно екзекутирал престъпници, той се славел с невижданият дар да общува със силите, които в тези времена се наричали богове. Копието през целият му живот му помагало да постигне цели, недостъпни за простосмъртните.
      С годините славата на могъщата реликва само растяла, а още повече растял броят на желаещите да го притежават.
 Държал го е в ръцете си Исус Навин, докато гледал рушащите се стени на Йерихон.
 Цар Саул метнал магическият талисман по младият Давид.
 Ирод Велики, опирайки се на копието, дал заповед за избиването на невинните младенци.  
     След това по волята на провидението то се оказало в ръцете на римският центурион Гай Касий и починалият Христос бил обречен на вечен живот.
     Легендите гласят, че копието е било владение и на римските цезари Диоклециан и Константин (III – IV век); енергичните крале на вестготите, унищожителите на Римската империя, такива, като Одоакър (V век); загадъчните (съвсем сериозно се твърди, че основателят на династията на Меровите е бил роден от съюза между жена и морско чудовище!), впоследствие назовани като лениви, дългокоси Меровинги, и най-легендарният пълновластен обединител и владетел на Европа – Шарлеман.
      При това много изследователи са склонни да мислят, че мита за копието е бил толкова устойчив, че съществували и други копия, които ги обединявала само общата идея.
    За нас историята на Копието на Съдбата започва на 14 юни 1098 г. в Антиохия.
 Нея подробно я е изложил непосредственият очевидец на тези събития, летописеца и каноник Раймунд Агилски.
    Съгласно неговият летопис, на участника в Кръстоносният поход, провансалският селянин Бартоломей няколко пъти се явявал Свети Андрей и показвал мястото, където било зарито Копието на Съдбата. Той също така искал непременно да се доложи за това на доблестният рицар Раймунд, граф Тулузки. Но да се добере до графа не му се удавало дълго време, тъй като дистанцията в тези времена между съсловията била катастрофална. Преодоляла в края на краищата всички прегради, групата заинтересовани лица пристъпила към разкопки в събора на Свети Петър. И всичко станало както и било предсказано. Намереното копие не забавило да покаже чудодейната си сила: неприятелските укрепления започнали да се предават едно след друго на кръстоносците, които преди това търпяли военни поражения. С божията помощ скоро паднал дори Йерусалим.
  Ватиканското копие се съхранява в базиликата на Свети Петър в Рим, където попаднало през XVIII век от Париж, където се намирало от времето на кръстоносните походи. Отъждествява се с копието, което се пазело в Константинопол, а преди това в Йерусалим през V век.
 Арменското копие се съхранява в съкровищницата на Ечмиадзин, където се намира от XIII век. Преди това се намирало в Гегардаванк, където, според преданията, било донесено от апостол Фадей. Гегардаванк буквално се превежда като „Манастир на копието“.
  Виенското копие води историята си от времето на Отон I (912-973 г.).
       След присъединяването на Австрия Адолф Хитлер изпраща копието в Германия и го държи в Нюрнберг. Счита се, че то е върнато на Австрия от американският генерал Джордж Патън и в сегашно време се намира в императорската съкровищница.
      В Ечмиадзин твърдят, че именно при тях се намира истинската реликва
     Къде сега се намира чудното копие ?
  В духовната столица на Армения, Ечмиадзин, Светото копие е прибрано в построен още в древни времена храм. Той е оборудван с най-съвременна охранителна система. Този невзрачен на вид къс потъмняло от времето желязо монасите охраняват по-строго, отколкото военните ядрената бомба.
      Християните вярват, че Копието на Съдбата е ключ към невероятно могъщество. И владетелят, в ръцете на когото попадне накрайника, може да добие власт над цялото човечество. Царе и императори в течение на две хилядолетия считали, че оръжието, върху което е засъхнала кръвта на Христа, ще им подари възможността да управляват света.
   Историческите хроники свидетелстват, че много владетели били убедени в това, че те притежават оригиналното Копие.
     В Ечмиадзин твърдят, че именно при тях се намира оригиналното Копие. И това го потвърдили британски учени, които изучили възрастта на реликвата. Но така ли е наистина, не е известно точно. Английските журналисти вече са били във Виена и Рим, където се пазят реликвите, които се считат за Копието на Лонгин. Но да се снима филм им било разрешено именно в Армения.
   Този факт по никакъв начин не спира историците и учените в търсене на истинската реликва.
   В същото време изследванията на Копието на Съдбата, което се пази във Виенският музей на историята на изкуствата, чрез използването на най-новите физични методи са показали, че желязото, от което е направено легендарното оръжие, не е изковано по-рано от VII век. Излиза, че това е само копие на копието. Но не е само това. Оказва се, че в центъра на тази реликва (дължината и е повече от 50 см) под гравирана златна обвивка, която прикрива половината наконечник, има парче желязо, което е много по-древно.
   Изследователите мислят, че там е вкован римски гвоздей. Може би същият, с който са разпнали Христа !
  Изглежда, че в древността са знаели това, именно този участък от копието бил отбелязан с медни кръстчета. Именно там може да бъдат частиците на гвоздея от разпятието. Върху копието открили надпис, който успели да прочетат. Той означавал: „ Копие и гвоздей Господен “. А другите копия, пазещи се във Ватикана, се оказали много по-късни копия.
     Между другото Хитлер така и не успял да стане всесилен.
   Адолф Хитлер, който е известен със своите увлечения към мистиката и астрологията, винаги се стремял да притежава чудното Копие. Историците свидетелстват, че още като юноша той с часове стоял във Виенският музей на историята на изкуствата пред витрината, в която била изложена реликвата. И затова, след като Австрия влезнала в територията на Третият райх, Хитлер обявил Копието за „ имперско съкровище “.
   Той бил уверен, че владеейки неземно оръжие, ще му се удаде да изработи целият свят. И дори след провала и разгрома на Третият райх, продължил сляпо да следва легендите. Адолф се опитал да скрие Копието. Има документални потвърждения, че той заповядал да откарат реликвата на Антарктида с подводница. Но да изпълнят задачата му не успели.
    Според една версия Копието на Съдбата през 1946 г. било намерено в нюрнбергски кладенец от американците. Те го и върнали на Виена.
   Има и други предположения, съгласно които Копието си останало в Америка, а на Виена върнали само негово копие. Историята мълчи за това. А ловците на Копието все още търсят свещената реликва по континентите на Земята с надеждата за изцеление и притежание на най-главните тайни на миналото.

                                               Net.bg



Тагове:   легенда,   съдба,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: halon
Категория: Други
Прочетен: 438801
Постинги: 179
Коментари: 1058
Гласове: 4252
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031