Как бихте дефинирали релността ?

   Дали реалността е само това, което можем да пипнем, видим, чуем, помиришем, вкусим ?
   Ако е така, любовта дали е реалност тогава ?
   А сънищата дали са реалност ?
Съществува мрежа от енергия, течаща през всички живи същества.
            
        " Благоденствието на този свят... е навсякъде около нас."
.....из филмът " Аватар "

  # Коментар 1 :  Може би целият живот е една илюзия и единствено реални са душите ни с тази единствено истинска любов, която обича безусловно, прощава, разбира, подкрепя…
  Или единствената реалност е живота от раждането до смъртта и всичко останало е илюзията, която си внушаваме, за да приемаме по лесно края.
А, може би истината е някъде по средата ???
     Аз, имам нагласата да вярвам в първото……………………
     Най-лесно е да обичаме .
       
    # К 2 :   Това, което остава винаги в нас - това е реалното. Което не изчезва при никакви условия.
Това, което може да ни се вземе - то не е реално.
Познали ли сме реалността дълбоко вътре в себе си ?
 И въобще живеем ли истински вътрешен живот - защото той е реалният...
.............................................................................
  " Като белетрист аз се интересувам от обширните
области, за които историята мълчи."
         Джоана Скот
   
   # К 3 :   Защо да не е реално ?
 Според мен е илюзорна реалност, но все пак реалност.Която плува в Съзнанието-океан, създава се от него и живее в него, както вълните в океана. Те не са ли реални ?
   Всичко се съдържа във Великото Съзнание, т.е в Бога.
   Ще цитирам Учителя :
   " Всяко нещо, което човек не може да вземе със себе си, то е временно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия дух, то е реално. "
     Време и Сила, МОК 1925-1926, стр. 153, ИК "Жануа-98".

 
   # К 4 :   Вълните - това са условията;
   Илюзорната реалност са временните неща. Те целят придобиването на вечни и нетленни богатства - и именно те са реални в пълния и дълбок смисъл на думата.
   Вечното е реално, Духа е реален.
   Ех, реалност...

 
     # К 5 :   Трудно е да се каже и с тази виртуалност.
     Известен мислител в древността една нощ сънувал, че е пеперуда...
И после цял живот се чудил дали е човек, сънуващ че е пеперуда, или е пеперуда, която сънува че е човек...?

  # К 6 :   Малко инфо от света на фантастиката...
     Според една теория има много измерения на съществуване и равнища на реалност.
Човекът е триизмерно същество, което хвърля двуизмерна сянка. И тук възниква въпросът: ами ако триизмерните човеци са сянка на четириизмерни същности? Те от своя страна на сенки от пето измерение...
    Казват в шесто измерение хронологията протичала по по-различен начин, а в седмо изобщо липсвала...  Времето и пространството губели очертания и събитията нямали ред и последователност...
     Е, тази теория е малко шантава дори, и за мен .
Но пък е любопитна .

  # К 7 :   " В живота има реални и нереални неща. Човек трябва да ги различава, да знае, кои са реални и кои – не. Когато времето се развали, както днес, това е представление. Вятър духа – това е представление. Тихо, приятно е времето – това е представление. Цветята цъфтят, увяхват и отново израстват – това са сцени от великата драма на живота...
     Много драматични и трагични сцени има в живота, но всички не са реални. Много от тях са фиктивни, като тия, които представят в театрите. На сцената излизат актьори, припадат, умират, но това не е действителност. В края на действието виждате актьорите възкръснали. Рядко се срещат истински актьори, т.е. такива, които играят свои собствени роли. Повечето актьори играят чужди роли, както в театрите. "

 
   # К 8 :  Нищо не съществува.
   Ако си мисля че нещо съществува питам се дали е било там преди 300 години или дали ще бъде там след 300 ....или 3 милиона....
   Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика.
 На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало , нито край.
   Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се slucvат пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание.

  # К 9 :   Докато гледате отгоре на нещата никога няма да разберете истината , колкото повече осложнявате нещата толкова повече се отдалечавате от нея .


  # К 10 :   " Нищо не е това което е ..."
                                              Принц Сидхарта

поздрав от една дето сънува също че е пеперуда :

http://dushevno.blog.bg/poezia/2010/07/23/synuvah.580904

Хе,хе...да ти вЕрвам ли ....

а ...
"истината е някъде там..."

Хареса ми мнението ти , nikita6864...
Usmivki...

Хемингуей си го е казал: "Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол." А човекът е бил велик ум. Може би трябва да започнем да слушаме по-често старите класици.

Хмм,даа...добре го е казал Хемингуей...алкохола често пъти намира истината в дъното на чашата,но мисля , че още по-добре го е казал нашият Тодор Колев " ...долу алкохола,пийте кока кола ",хе,хе,хе....
Лек ден ....

Прекрасна тема!Би могло да се говори много за нея...
Реалността е нещото,наречено Deja vu!Онова усещане,което някога си закодирал във гените на Душата си...Онова,което няма нито цвят,нито мирис,нито дори лице...то е Вечността!Но понякога за нас-човеците,за да го вкусим ТО ни се проявява под различно измерение и във различен вариант...Понякога е"Усещане за жена"...Друг път е "21 грама"...а понякога е на границата-"Тънка червена линия"!
Благодаря ти за незабравящата се реалност,която поднесе!:))