Никога преди не ми се бе случвало подобно нещо.Обичам да пътувам и го правя всеки път,когато мога.А напоследък това се случва почти всяка седмица.
    Но, досега не ми се бе случвало ,докато си пътувам ,внезапно да осъзная,че се намирам в клопката на бушуваща огнена стихия.И това става докато си караш колата и разглеждаш пейзажа...Отминаваш даден мост, взимаш първия завой и ...забелязваш уплашени хора ,сочейки огнения стълб зад теб.

........

   Разбира се,няма много време за мислене,особено ако фотоапарата е на една ръка разстояние от теб.Снимаш каквото снимаш,захвърляш фотоапарата и се впускаш в опити за гасене на това,което може да се гаси...

.......

    А тук огнения пламък сякаш се присмиваше и ни каз
ваше,че всичко тепърва започва...

.......

.......
.......
.......

      Гореше вече цяла планина,но огъня се насочваше и към малкото градче...

.......

.......

     И когато видиш,че всичко,което си могъл да направиш,си го направил...улавяш отново фотапарата... 
    Снимаш огнената стихия покрай теб...Снимаш дошлите хеликоптери,гасещи огъня с вода от близкия микроязовир...

.......

.......

.......

.......

.......

.......

.......

.......

.......

.....самолети също....

.......

.......

.......

...Снимаш дошлата полиция,която  "отцепва" района...

...Снимаш как се запалва общинска сграда и как хората,включително и полицая ,се хвърлят с каквото могат да угасят огъня...

.......

.......

.......

...Снимаш,снимаш....и може да ти се случи да започнат да гасят теб...защото си се улисал в снимане...Ето ,това е  хеликоптерa,който погрешно ме взе за пламтящо дърво и пусна целия си товар върху мен...А аз исках само да го ...снимам...

       Надойдоха още хеликоптери,самолети,пожарни и полиция.
   На хората любезно им се обясни,че за тяхна безопасност трябва да се изнесат в северната част на градчето. Нямах какво повече да правя.За последно снимах огъня,който обкръжаваше това тихо и много красиво градче и продължих своето пътуване.

.......

     Накъде вече ,не помнех...Още ме държеше адреналина от току що изживяното,а и бях...мокър до кости.
   Спомням си само,че спрях ,за да кажа на  пожарната команда,че в единия край на градчето ,огъня е само на десетина метра от крайпътна станция . С удоволствие видях как по радиостанцията издадоха заповед натам да се насочи хеликоптер...
       Да,това бе едно незабравимо пътуване...

Да пази Господ от такива неща!

Гората пламва много бързо. С огъня - шега не бива.

Представям си го много образно.
Когато за първи път видях горяща къща и чух пукота на дървото, горещината около мен и невъзможността да направя каквото и да било, безпомощността...беше запомнящо се.
А иначе като си представя каква мокра кокошка си бил, чак ме досмешава :)))

Радва ме твоята загриженост в случая,благодаря ти... milamam,xexexe....

Много жестоко!

:) Първата ми мисъл, когато прочетох, че си попаднал в центъра на пожар (преди да прочета останалото), беше: Сега ще вземе апарата и ще снима...

Ха,ха...Наистина ли ?
Мислиш ли,че на мое място и ти би направила така...?

Да. Нормално е... То е като зараза. Вътре в кръвта е.
(е... аз не съм професионалист... но тръпката е в мен)

Защото,ако не ни се показват и случват някои нещица в живота...то как ЖИВАТА природа би могла да ни даде сигнал?!
Красиви са снимките ти,halon!
А и разказа ти е като на филм...само да ги събереш и...готово!
Поздрави!

Благодаря .
Радвам се,че са ти харесали снимките...Усмивки от мен.