Постинг
06.08.2010 21:41 -
ЗМЕЙ ГОРЯНИН.
Автор: halon
Категория: Забавление
Прочетен: 2605 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2010 17:38
Прочетен: 2605 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 11.08.2010 17:38
Змейовете и самодивите, а и други митични герои от нашия фолклор, намират място в народните песни.
Припаднала тъмна мъгла,
та й лежала малко-много,
малко-много три години;
вредом света изгладила -
по чифчии глад гладила,
по копачи жед жедила,
по овчари мор морила.
Събрали се всички светци,
та се чудят, та се маят
що да правят тъмна мъгла.
Отговаря свет Илия:
- Хой ви вази, всички светци,
я уловете гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерете две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебете,
отблизо ги уловете,
тихом, тихом донесте ги,
да ги пуснем в тъмна мъгла,
да загърмят, да затрещят;
ако ми е тъмна мъгла,
тя ще още да припадне;
ако ми е сура ламя,
тя ще тоз час да се дигне.
Уловили гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерили две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебили,
отблизо ги уловили,
тихом, тихом донели ги,
пуснали ги в тъмна мъгла,
загърмели, затрещели.
Не е било тъмна мъгла,
най е е било сура ламя,
пристигнали, удaрили я,
тихом, тихом, дигнала се,
текнали са дор три реки -
първа река - желто жито,
втора река - руйно вино,
трета река - мед и масло;
желто жито по чифчии,
руйно вино по копачи,
мед и масло по овчари.
Наздраве ти, евсайбийко!
Интересно нещо е змеят.
Той е една от основните митологични фигури в българския фолклор.
Любовта между змей и девойка много често се среща в народните предания.
Интересно е описанието на залюбените от змей девойки - змейничавите. Те от малки са неразговорливи, затворени, избягват срещи с хората, не обичат веселието, разговарят със себе си.
Любената от змей е чужда на света – “жива умряла”, небрежна към външността си, посърнала и бледа, несресана и неумита. Когато се гърми и трещи, такива жени спят като умрели.
Странят от хората, не ходят на седенки и на хоро, не се занимават с нищо в къщи. Те са мълчаливи и тъжни, често плачат.
Hо според нашите прадеди, по това се познавало кога една мома е залюбена от змей. На тази болест в Самоковско казвали “облачката ограма”, защото змеят бил облак, а любената от него намирали в синини.
”Българска народна митология”, Иваничка Георгиева .
Припаднала тъмна мъгла,
та й лежала малко-много,
малко-много три години;
вредом света изгладила -
по чифчии глад гладила,
по копачи жед жедила,
по овчари мор морила.
Събрали се всички светци,
та се чудят, та се маят
що да правят тъмна мъгла.
Отговаря свет Илия:
- Хой ви вази, всички светци,
я уловете гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерете две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебете,
отблизо ги уловете,
тихом, тихом донесте ги,
да ги пуснем в тъмна мъгла,
да загърмят, да затрещят;
ако ми е тъмна мъгла,
тя ще още да припадне;
ако ми е сура ламя,
тя ще тоз час да се дигне.
Уловили гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерили две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебили,
отблизо ги уловили,
тихом, тихом донели ги,
пуснали ги в тъмна мъгла,
загърмели, затрещели.
Не е било тъмна мъгла,
най е е било сура ламя,
пристигнали, удaрили я,
тихом, тихом, дигнала се,
текнали са дор три реки -
първа река - желто жито,
втора река - руйно вино,
трета река - мед и масло;
желто жито по чифчии,
руйно вино по копачи,
мед и масло по овчари.
Наздраве ти, евсайбийко!
Интересно нещо е змеят.
Той е една от основните митологични фигури в българския фолклор.
Любовта между змей и девойка много често се среща в народните предания.
Интересно е описанието на залюбените от змей девойки - змейничавите. Те от малки са неразговорливи, затворени, избягват срещи с хората, не обичат веселието, разговарят със себе си.
Любената от змей е чужда на света – “жива умряла”, небрежна към външността си, посърнала и бледа, несресана и неумита. Когато се гърми и трещи, такива жени спят като умрели.
Странят от хората, не ходят на седенки и на хоро, не се занимават с нищо в къщи. Те са мълчаливи и тъжни, често плачат. Hо според нашите прадеди, по това се познавало кога една мома е залюбена от змей. На тази болест в Самоковско казвали “облачката ограма”, защото змеят бил облак, а любената от него намирали в синини.
”Българска народна митология”, Иваничка Георгиева .
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
