От край време на нашата планета датира един феномен, който досега има само едно правдиво обяснение. Това са прочутите кръгове в полетата на Австралия, Англия, а и на някои други страни.
  Човечеството е минало през всякакви версии – от болести по растенията, през умишлена направа и е стигнало като че ли до истината – това са следи, оставени от извънземни.
  Болестите по растенията трудно могат да придобиват такива форми, освен ако някой не ги направи нарочно да растат така. Умишлената направа от човек е просто немислима защото те са толкова големи, а и се виждат само от високо. Така за направата на един такъв кръг ще бъдат необходими стотици хора, които да седят долу на земята и още толкова, които да кръжат във въздуха. Такава операция опредено би привлякла вниманието на хората, а и надали някой злонамерен уфолог би жертвал толкова много пари за нещо толкова сложно. Остава единствената истинска версия, която поне за сега не може да бъде оборена.
  Тези огромни кръгове, както Китайската стена и Пирамидите могат да се видят дори от космоса и с това биха се превърнали в отлични пътеводни знаци. Освен това те могат и да представляват някаква друга маркировка. Самият факт, че никой не е разбрал още от какво са причинени говори, че този проблем не бива да се пренебрегва.

     Съществуват още много интересни случаи на срещи с извън земни и НЛО, един особено ярък е отвличането на Бети и Барни Хил.
  Бети и Барни Хил са смесено семейство. Той е негър, тя бяла. Живеят в Ню Хемпшир. Връщали се с кола от почивка и пътували по безлюдно шосе. Изведнъж забелязали, че на шосето пред тях се приземява голям НЛО и прегражда пътя им.
 От НЛО изскочили много хуманоиди. Заобиколили колата и.... два часа по-късно семейство Хил се намерили на 55 км от мястото на срещата с НЛО, без да помнят нищо, абсолютно нищо от това, което междувременно се случило. Амнезията не минавала и понеже и при двамата се появили различни оплаквания от физически и психически характер, те се обърнали към някой си д-р Саймън, специалист по лекуване на амнезия.
   Д-р Саймън решил да приложи върху двамата съпрузи метода на хипнозата. В състояние на хипноза както Барни, така и Бети разказали за развоя на събитията, случили се по време на онези два часа.
   Ето техния разказ по време на хипнотичния им транс:
      Поотделно били вкарани във вътрешността на НЛО. Неговите пътници се отнасяли добре с тях, горе-долу така, както хората се отнасят към опитните животни. Били освободени едва след като им инжектирали нещо, което ги накарало да забравят всичко, случило се на борда на НЛО.
   Според разказа на съпрузите, върху тях били извършени някакви, общо взето, невинни експерименти. В пъпа на Бети била забита игла, а на Барни "били взети" парченца от ноктите и косите. Също така била извадена изкуствената челюст на Барни. Опитали и с Бети, но тя си имала собствени зъби....
   В един от следващите хипнотични сеанси взел участие и д-р Хайнек. Ето няколко фрагмента от този сеанс, записан на магнитофонна лента:
     Саймън: Какво мислите за срещата с НЛО? Отвлечени ли бяхте или не?
    Барни: Мисля, че бях отвлечен.... Не ми се иска да вярвам в друго и затова казвам, че бях отвлечен. По този начин ми е по-лесно да приема един факт, за който не искам да мисля, че се е случил.
    Саймън: Защо не желаете да смятате този факт за възможен?
      Барни: Ами това е толкова невероятно! Ако някой ми кажеше, че това му се е случило, не бих повярвал....
     Хайнек: Барни, постарайте се да си спомните всичко.... Изведнъж сте чули: бип-бип-бип. На какво прилича този сигнал?.... И какво се случи, когато пътувахте с автомобила?....
  (Тук Барни започва да се държи така, както в момента, когато са се намерили лице в лице с хуманоидите.)
     Барни: Бети, това тук! Бети, това тук! Боже, ами това е пълна лудост! Преминавам мост.... Ола-ла! Ола-ла! (Диша тежко.) Не мога да повярвам! На пътя има някакви хора! Не, не вярвам в това! Не искам да карам по-нататък.... Това е Луната. Слизам от колата, напускам пътя, за да вляза в гората. Тук има такава слаба оранжева светлина. Тук има нещо. Ако беше пистолетът ми с мен.... (С нервен и отчаян глас): Качваме се на площадка. Бих искал да удрям, но не мога.... Целият ще се сваря.... Трябва да ги ударя.... трябва да ги ударя! В някакъв коридор съм. Не искам да вървя по-нататък. Не знам къде е Бети. Никой не ми прави нищо лошо. Първи няма да ударя, но ако направят нещо, ще го направя. Вцепенен съм.... Не си чувствам пръстите.... На маса съм!
     Саймън (към Бети): Бети, разказвай какво става!
   Бети: Пътуваме. Барни натиска спирачките и завива наляво. Не разбирам какво прави.... Барни се опитва да запали.... Не успява. Сега в гората се приближават към нас. В този момент почвам да се страхувам и трябва да изскоча от колата и да се скрия в гората.... Искам да отворя вратата....
    (Саймън заповядва на Бети да отговаря на въпросите на Хайнек.)
   Хайнек: Виждали ли сте някога в живота си нещо подобно?
    Бети: Не.... Това лежеше на земята, а около ръба си имаше някаква издатина..
     Хайнек: За какво мислехте тогава?
     Бети: Господи, да намеря изход от тази ситуация....
     Хайнек: А защо беше невъзможно?
    Бети: Не мога да разбера. Техният човек беше до мен. Всичко, което ми идваше наум, беше: "Барни, Барни, събуди се!..." А след това, когато се приближихме до онова нещо - виждах го, - знаех, че ще ни принудят да влезем вътре. Но не исках. През цялото време си говорех, че няма да влезем вътре.
     Хайнек: Казаха ли ви откъде са ? 
Бети: Не.

     Хайнек: Какви звуци издаваха?

     Бети: Това беше нещо като думи - звучеше като думи.

     Хайнек: Английски думи?

     Бети: Не.

     Хайнек: Но вие ги разбирахте?

     Бети: Да.

     Хайнек: Как ще обясните това?

     Бети: Беше, само толкова мога да кажа – така както се учи френски.

     Хайнек: Считате ли, че това е бил френски?

     Бети: Не. Но беше така, както се учи френски. Това е така, когато за първи път чуваш френски думи, а мислиш на английски.

     Хайнек: Разбирам. Значи сте чували думи на странен език, а сте ги разбирали, като че ли са били казани на английски?

     (Д-р Саймън успокоява Бети и иска от нея да не слуша това, което говори Барни.)

     Саймън: Казахте, че сте попаднали в този апарат?

     Барни: Да.

     Саймън: Вмъкнаха ви вътре и ви сложиха на маса?

     Барни: Да.

     Саймън: Говореха ли ви?

     Барни: Да.

     Саймън: Кажете как говореха.... Сега отговаряйте на д-р Хайнек.

     Хайнек: ....На какво приличаха тези звуци?

    (Барни започва да диша тежко и да стене.)

     Хайнек: Какво мислехте за тях и дали само за тях мислехте?

     Барни: Мислех, че само ако можех да ударя с юмрук....

     Хайнек: Това тогава ли беше, когато попаднахте на масата?

     Барни: Да. Исках да се бия с тях. Не знаех къде е Бети и всеки път, когато исках да мръдна или да се измъкна, тази светлина в главата ме успокояваше....

 Подмосковие, Солнечногорски район, 21юли 1975година.
        18годишният Анатолий Малишев художник любител, отива в гората да рисува. На половин километър от село Костино си харесва голяма поляна. Но още по пътя изпитва необяснима тревога.
  Около 8 часа вечерта чувството се усилва, Анатолий се огледал и видял на 80 метра дискообразен сребрист апарат. Диаметърът му бил около 13 метра, височина – 4. От апарата излезли 3 човешки фигури със сребристи скафандри и се насочили към момчето. Отпред вървяла красива, синеока стройна жена на около 25 години. Придружавали я двама стройни млади мъже, малко по-високи от жената, но с нормален човешки ръст-165-170см.
      Анатолий не бил готов за срещата и се притеснил. Гостите го забелязали. Жената се усмихнала, протегнала ръка и казала: “Здравей, не се плаши от нас. Дойдохме от друга планета. Какво правиш?” “Рисувам етюд.” Предложили заедно да отидат до апарата, Анатолий се съгласил.
      Ще цитираме откъси от неговият разказ: “Когато се приближихме, сякаш ни всмука. Вътре светеше равномерно, около стените бяха разположени пултове и прибори. В центъра имаше голяма маса, изскочиха табуретки. Стопаните предложиха да седнем. След това светна монитор – виждаше се една от улиците в Солнечногорск, разположен на 15 километра от тук.